Ако нямаме философска мисъл, която да обяснява историята в полза на настоящето и бъдещето, тогава е много вероятно настоящето и бъдещето да стават жертва на несъгласието и неразбирателството по отношение на наследството, което получаваме от историята.
Когато социалната среда ни кара да не се вземаме на сериозно, тогава тя прави от нас палячовци и комедианти. В такава среда няма как да се раждат национални герои или положителни примери за подражание, защото тя създава и насърчава духа на присмиване и оплюване.
Елит, който бяга от отговорност, като обяснява проблемите на нацията чрез психологията на народа е елит, който обяснява грешно обществения живот и така създава предпоставки за неговия провал. И по-скоро важи правилото - "Какъвто елита, такъв и народа", а не правилото - "Какъвто народа, такъв и елита", защото елитът притежава властта и парите и чрез тях определя всичко в обществения живот. Затова когато елитът затвори нацията в грешното мислене и лошите навици и не може да отваря пътя към положителната промяна чрез полезните и важните идеи и решения, както и чрез личния си пример за самокритичност, тогава нацията се обрича на безизходица. Изходът от нея не е в продължаването на грешното мислене, а в скъсването с него, нещо, което поне засега не се вижда да съществува като въображение, проникновение и идейно мислене от страна на елита и съществува даже такава степен на неведение, че се предпочита мисленето, че промените и прехода са свършили, отколкото да проявяват смелост и предприемчивост и да се стремят да измислят идеите и обясненията за решенията и промените, които да ни водят напред. Но дори и да не можем да измисляме всичко това е достатъчно да проявяваме самокритичност и да си го признаваме, защото тогава можем просто да изберем да се образоваме заедно за подобренията на живота, които искаме и мечтаем.
Страхотно!
ОтговорИзтриване