От време на време в общественото пространство се лансира идеята колко е важно да намерим някаква национална цел или идеал, които да ни обединяват. Това, което остава скрито от дискусиите е, че самия дух на разбирателство, съгласие, единство е резултат от знания и умения, които се развиват дълго и мъчително в това пространство. А когато цари по-скоро дух на взаимно отричане, винене, съдене и заклеймяване, тогава никакви идеи не могат да ни обединят, докато не си обясним и не разберем в какво се състоят знанията и уменията да постигаме разбирателство, съгласие и единство и с какво и как можем да осъществяваме обществената промяна в тяхна посока. Именно тези знания и умения е нужно да станат тази "голяма цел", за да можем да се образоваме за тях и на тяхна основа да развиваме всички останали национални цели, идеи, промени.
Друго нещо, за което не си даваме сметка е, че с влизането в НАТО и ЕС ние преписахме над 160000 страници от норми, стандарти, принципи, правила, които се постарахме да хармонизираме с нашето законодателство и така на практика, макар и формално, приехме, че новите идеали и съкровени ценности за нас са свободата, демокрацията, капитализма, правовата държава, гражданското общество. В случая се нуждаем да осмислим и разберем, че преписването на норми и стандарти наготово не означава, че ние сме ги осмислили, обяснили и разбрали така, че сме постигнали съгласие и договориране за смисъла, съдържанието, същността, които тези норми и стандарти носят в себе си, за да можем да ги доведем до състоянието на Обществено Съзнание (разказ, дискурс, реторика), което да ни помага да се организираме, обединяваме и следваме промените и прехода вече по същност, заедно като общество. Защото има голяма разлика между това да сме приели формално норми и стандарти, които обаче произтичат от общество, което беше коренно противоположно на това, в което ние живяхме, възпитавахме се и се учехме да мислим, общуваме, действаме, от една страна и да се образоваме по смисъл и същност за новото общество на свободата, демокрацията и капитализма, така че да знаем и можем да ги разбираме и използваме в стремежа към обществените интереси и добро, от друга страна. А когато сведем Общественото Съзнание до прости, ясни и разбираеми здрав разум и общоприета мъдрост, така че лесно да постигаме съгласие и договориране, ще е нужно да се научим и да свеждаме тези големи цели и идеали до прости и ясни решения, планове и проекти, които да можем лесно да реализираме на дело. Така че е нужно да развием самокритичността, която да ни помага да разбираме, че вече имаме големите цели и идеали и сега е нужно да извървим пътя от общото към конкретното и да развием положителната система от идеи, обяснения, решения, които да ни помагат да постигаме съгласие и договориране по конкретните планове и проекти, които да ни водят към постигане на желаните промени към добро на дело.
Няма коментари:
Публикуване на коментар