Гълъбите ужасени от вида на едно хвърчило се обърнали за помощ към ястреба. Той се съгласил веднага. И след като го приели в своите редове те си дали сметка, че той унищожил за един ден повече от тях, отколкото хвърчилото можело да осакати за цяла година. Поуката от баснята на Езоп е – избягвайте решения, които правят проблемите още по-лоши.
Става все по-ясно, че сме последни в почти всичко в Европейския съюз, сами определяме живота си като беден и лош и не сме доволни от него. Това показва, че нямаме традиции да постигаме доброто, защото смяната между противоположни обществени системи не само ни е довела до провал, но и е унищожила традициите, даже да приемем, че ги е имало. Така ни остава да разчитаме на непресъхващата воля за промяна, но в същото време, като гълъбите, все бързаме да избираме решения, които не само не ни помагат, но и ни оставят чувството, че животът ни става по-лош. Защо се получава така?
Първо, защото не можем да правим равносметка в какво точно се състои лошия живот и да постигаме разбирателство и съгласие за него. Това е важно, тъй като лошото е началото на промените и ако не можем да се съгласяваме за него, няма да можем да слагаме доброто начало в съвместните усилия и работа. Второ, защото не можем да измисляме, проверяваме, решаваме заедно какво е доброто във всеки отделен случай, така че да определяме и да се обединяваме към една обща цел. А като не можем да обсъждаме и решаваме лошото и доброто заедно, няма да можем да стигаме и до начините и средствата, чрез които да се стремим към доброто на дело и да избягваме лошото. Така отново стигаме до проблема, който произтича от факта, че не можем да проявяваме самокритичност, тоест да приемаме и да си признаваме, че проблемите са пряко свързани и произтичат от собствените ни грешки и недостатъци. Точно обратното, в изблик на упорит инстинкт за самосъхранение, ние избираме да отричаме до дупка, че проблемите имат нещо общо с нас и се надяваме, че като им обърнем гръб, те някак могат да изчезнат или да се решат от само себе си. Разбира се това не става, откъдето и постоянното чувство на разочарование и болка от неуспеха.
Всъщност процесите на непрекъснат диалог по отношение на доброто и лошото са процесите на измисляне на поправки на грешките, на решения на проблемите, измисляне на промените, начините и средствата, както и съответно на плановете, проектите, програмите за тяхното осъществяване на дело. Вярно е, че е доста по-лесно да се самозалъгваме, че знаем и можем и да търсим грешките в другите или някъде другаде, но това с нищо не ни помага да постигаме резултатите, които искаме. По-трудното е да се учим да бъдем свободни, да поемаме все по-голяма отговорност и да се образоваме да измисляме и постигаме промените и целите. Именно затова става толкова важно и нужно да отваряме диалога и да развиваме свободомислието в България. Очевидно е, че това не може да започне от училището, защото самите просветители не са още просветени за коренните промени, от които се нуждаем. Вижда се, че хората с претенциите за елит нито могат да измислят доброто, лошото и промените, нито са способни да го обсъждат с хората и да ги убеждават, че предлагат полезни поуки, решения, промени. Само в отворения диалог и съвместно развиваното свободомислие ще можем да намираме начини да се убеждаваме, че сме стигнали до полезното и нужното, както и да печелим взаимно доверието и подкрепата си за да се стремим към промените заедно. Все някога ще трябва да поискаме да започнем да развиваме заедно общата воля да се образоваме за промените или в противен случай ще трябва да продължаваме да си задаваме въпроса – Докога ще чакаме промените и прехода, а с чакане и сто години може да не стигнат. В свободния свят те не се чакат, те се измислят и постигат самостоятелно. Но за да има резултати е нужно да го правим заедно, не поединично, а засега явно не можем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар