В един относително свободен свят хората създават и предават от поколение на поколение знания, умения, опит. Така доброто, към което се стремят и лошото, което са се научили да избягват се предават във времето и носят полза на обществото. На тази основа са създавани басните, народната мъдрост, философията, науката, политическата теория и практика, правораздаването. Явно е че във всички области на живота човечеството се е научило да развива традиции, които, в зависимост от случая и проблемите, възприема или пък подлага на преценка и променя, така че да отговарят по-точно на нуждите. Показателни в това отношение са думите на Нютон, когато го хвалят, че е гигант в науката, като казва, че това е така, само защото е стъпил на раменете на великани.
Политическата теория и практика е може би най-трудната човешка дейност, защото е свързана със съдбите на огромен брой хора, чиито интереси и добро винаги се намират в толкова динамични отношения и развитие, че не може да се каже, че има еднозначна истина по въпроса. Очевидно е, че европейските народи имат традиция на политическата теория и практика, която има пряка връзка с древно гръцката философия, което означава традиция развивана в продължение на 2500 години. И може да се каже, че има нещо като здрав разум и общоприета мъдрост, които са се развивали през вековете и хилядолетията, за да стигнат до наши дни, като макар и да има разнообразие на формите, това не пречи да съществува единство в съдържанието. Не е тайна, че някои народи до такава степен имат развити традиции, че се смятат за консервативни и упорито се придържат към традициите си, защото явно имат чувството, че те са в основата на просъществуването на нацията им. А от древността се знае, че във древността традициите, нравите и обичаите са се смятали толкова важни и неприкосновени, че нарушаването им се е наказвало със смърт. Ние не сме от тези народи, още повече, че историята ни се е развила така, че не е имало време за установяване и развиване на традиции, когато идва система, която решава да отрече всичко и с насилие да налага нов идеологически, хартиен ред. Този момент на насилствено налагане на догматични идеи и формули води до потъпкване и разрушаване на традициите, независимо дали са съществували или не. Интересното обаче е, че с провала на системата не става автоматично връщане към нормалното, а се получава наследство от грешно мислене и лоши навици, от което е нужно да съумеем да се освобождаваме. А то от своя страна създава странен конфликт както в хората, така и в обществото, защото от една страна хората подсъзнателно се обръщат към миналото, за да търсят спасение в хипотетични традиции за доброто и лошото, но вместо това се сблъскват с наследството на самоизмамата, което им дава грешни идеи, обяснения, решения, примери, просто защото са знания и опит, които са довели обществото до провал. Така се стига до невъзможност да се поправят грешките, да се решават проблемите, да се извършват промени и хората питат: „Докога ще чакаме прехода? Или, Кога ще дойдат желаните промени?” И няма кой да им обясни, че нещата не са така прости, както на тях им се иска. Именно за разпознаване и справяне с лошото наследство се нуждаем от самокритичността и самопознанието, но те са философски категории, които засега остават недосегаеми за способностите на обществото. И чак когато ги развием и даже след това, ще дойде момента, когато ще разберем, че при разбити традиции като нашите не ни остава друго освен да развием разбиранията си за доброто и лошото като част от обществените промени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар