вторник, 12 ноември 2013 г.

Защо насилието е лошо по предпоставка?

Като под насилие разбирам отнемането правото на хората да избират какво и как да мислят и правят, тоест отнемането на свободата им, независимо от основанията. В най-общия случай това става като се използва политическата, финансовата, духовната власт над тях, за да им се казва какво да мислят и правят. За насилие също смятам ощетяването на интересите на хората, внушаването на чувство на вина, за да могат по-лесно да бъдат контролирани и манипулирани, затварянето и манипулирането на диалога, използването на силата и заповедите като основно средство за водене на политика, използването на сила с оправданието, че е за обществено добро. 
Защо е лошо насилието? Защото, когато отнемаме правото на избор на хората, ние отнемаме правото им да участват доброволно и свободно в обществените процеси. А в обществения и политическия живот това е много важно, тъй като и доброто, и лошото, и промените са неща, които не се знаят предварително и е важно да се измислят и постигат в настоящето и бъдещето. За тази цел е необходимо да се води отворен диалог, докато се вземат предвид разнородните и противоречиви интереси, които трябва да се удовлетворяват едновременно. Всъщност доброто, лошото и промените са неща, за които е нужно да постигаме разбирателство и съгласие,  за да могат те след това да бъдат използвани за основа на общите мислене, общуване, отношения, дела. Ако хората не се убеждават, за да се печели доверието и подкрепата им, тогава те няма да могат да участват активно в процесите, ще са изпълнени с недоверие и съмнение и ще стоят настрани като зрители, защото това ще е ролята, която им е отредена. При това положение делата и промените ще са предварително обречени на провал. Освен това, когато се внушава насила на хората какво да мислят и правят, много често съществува риска мисленето и правенето да са подчинени на лични или групови интереси, независимо дали това се вижда с просто око или не. Упражняването на власт със сила по-често води до въвличане на обществото в безкрайна игра на надхитряване, като се разчита, че властта дава предимство на тези, които я притежават, да излизат победители в него. Именно тогава се използва властта, за да се внушава чувство за вина, чрез което не само се бяга от отговорността на съответните постове, но и се разчита да се прехвърля отговорността на хората и така да се постига непрекъснато печеливша формула за вземане на връх. Вярата в силата води също така до разчитане и развиване на демагогията като приоритетно занимание на обществените мислене и общуване. Така не само се отрича необходимостта да се търси и развива разбиране за обединяване на личните и обществените интереси, но и се отрича възможността хората да се включват и допринасят активно в обществените дела. На всичко отгоре те се оплитат в игри на надлъгване и надхитряване, които хабят обществената енергия, от една страна и усложняват, задълбочават и множат проблемите, вместо да ги решават, от друга. В общество, което няма нито традиция в измислянето и постигането на промените, нито пък знания и умения да го прави на дело, това става още по-голям проблем, защото показва липса на самосъзнание и самопознание за това какви са волята и стремежите ни и какви са начините и средствата да ги постигаме на дело. 
Друг голям проблем, който възниква от вярата в силата е, че тя е противоположност на свободата, тоест ако търсим да действаме на основата на силата, ние отричаме свободата по предпоставка. Или може би без да го съзнаваме ние ще се отзовем в положение да проваляме възможността да се учим на свободата, тоест да измисляме и определяме свободата във всичките си занимания, което ще ни обрича на вечен провал, защото всичко ,което ще знаем за нея ще си остава на нивото на демагогията и самоизмамата. А се нуждаем всъщност от точно обратното, да развием воля да се образоваме заедно за свободата и демокрацията, така че да ги превърнем в средства, чрез които да постигаме по-добър живот. От тази гледна точка вярата в силата и насилието не могат да ни помогнат с друго освен да ни правят мечешка услуга, колкото и да ни се вярва, че не е така и че българина се нуждае от здрава ръка и от сопа, която да го плаши ако не го налага.

Няма коментари:

Публикуване на коментар