Обществената отговорност е въпрос на общо съзнание за добро и лошо, което още нямаме

В личния си живот човек може да предприеме промени просто, за да скъса с лошото в настоящето, защото сам носи отговорност и поема риска. Но когато става дума за обществения живот, не може да се пристъпва към промени без да има нормален диалог за промените и при пълна липса на идеи, обяснения, решения, които да обединяват така наречената критична маса от гражданите. Ако се остави фанатичната воля на една малка група хора да определят съдбата на нацията, само защото могат да нехаят за последиците от собствените им мислене и поведение и не са се научили какво е носенето на обществена отговорност, тогава много лесно политическата криза може да прерасне във финансова и икономическа криза и да повлече цялото общество към дъното на 1996-1997 година. Когато искаме да променяме обществения живот е добре да се научим да убеждаваме хората  и да печелим доверието и подкрепата им в дългосрочен план, като олицетворяваме духа на промяната и си служим с нормалните политически процеси, начини и средства на парламентарната демокрация. И когато нямаме традиция на свободата и демокрацията би трябвало да започнем да изграждаме духа на промяната, като се научим да развиваме във времето идеите, обясненията, решенията, чрез които той да става реалност. Голяма самоизмама е да се мисли, че промяната може да дойде ако оставаме затворени в мисленето и поведението на самоцелните воля и борба за власт и всичко в обществения живот осмисляме и прецеждаме само през призмата на политическата власт. Политиката е организацията и управлението на обществото в името на неговото добро и разбирането за това не може да се появи от нищото, когато подобно мислене и познание не е развивано досега. Да, гражданската воля и енергия би трябвало да пресрещне политическата воля и енергия на елитите по средата на пътя, но тя би трябвало да се научи да се легитимира пред народа по такъв начин, че да доказва, че се е образовала да носи обществената отговорност, която гарантира, че не само той няма да е потърпевш от промените, но и че няма да му се прехвърля несправедливо вината, след като обществения живот се довежда за пореден път само до провал и анархия.