Ако изходим от единичното съзнание за доброто и лошото, нищо не предполага,
че ако се съберат двама и повече човека, те ще имат еднакви или близки
разбирания за добро и лошо. За да могат
да вършат съвместна работа, както това става в обществения живот, те би
трябвало да могат да постигат съгласие за доброто и лошото, за да могат след това
на негова основа да се стремят да не правят лошото и съответно да се опитват да
измислят, проверяват, решават заедно какво и как да правят с цел да постигат
доброто на дело. Тоест необходимо е да могат да измислят, развиват и възприемат етика за общуването, отношенията,
делата, която да им помага да обединяват различните мнения, идеи, обяснения и
от тях да стигат до поправки, решения, промени, начини, средства, чрез които да
правят връзката между лошото, като начало на промените и доброто, като крайна
цел на мисленето и делата. Това е още по-необходимо, когато сме преминали през
исторически период, при който традициите са били отречени и прегазени, а
издигнатата на тяхно място етика не само не е допринесла за промени към добро,
но и е провалила обществото и го е оставила на произвола на съдбата. Проблемът
обаче произтича от факта, че макар и самоунищожила се като социален фактор,
старата етика остава в мисленето, поведението и навиците на хората, независимо
дали те си дават сметка за това или не. Така че съзнанието за добро и лошо не е
достатъчно за промените, защото обществото се нуждае от самосъзнание за старите
мислене и навици, за да може да развие воля за тяхната промяна, от една страна,
както и защото е необходимо самостоятелно и наново да може да развива
обществено мислене и познание за промените и успехите, от друга страна. Дори и
да има у нас единици, които смятат, че имат достатъчно съзнание за доброто и
лошото, защото са се образовали от световните постижения, това все още не
означава, че има сила и дух, които да помагат така за обединението на
обществото, че да помагат за постигането на общо съзнание и познание, които да са
от полза за промените. Но тъй като и теорията и практиката ни са толкова
изостанали спрямо европейската традиция, че каквато и теория и практика да
съществуват разработени по света, това с нищо не отменя необходимостта да се
учим сами да измисляме и постигаме заедно желанията, волята, целите си като
общество. И е очевидно, че само с преписване на чужди конституции, закони,
стандарти няма как да напредваме, защото това е формална промяна на мисленето и
поведението или това поне е примера, който дават хората, които се напъват да
проявяват активност в общественото пространство. Едно нещо е да се учи и
развива теорията, а съвсем друго, да се използва тя, за да се измислят и
изработват на нейна основа поправки, решения, планове, проекти и програми,
които да се изпълняват на дело и да водят до желаните резултати и промени. Така
че се нуждаем не само от съзнание за доброто и лошото, но и от самосъзнание за
нашето съзнание за доброто и лошото, тоест от съзнание за съвместните воля,
необходимост, полза, които ни дават основа да се стремим към разбирателство и
съгласие, чрез които да договорираме общите си усилия и работа по пътя към
промените към общо добро. Съзнанието за общи интереси и добро е необходимо, за
да надскочим настоящето състояние на обществения живот, което се характеризира
с това, че всичко е оставено на самотека на нещата и на индивидуалния егоизъм,
като основа за обществените отношения. Всъщност не знам дали все още общото
съзнание за добро и лошо не липсва до такава степен, че всичко в общественото
пространство да се изчерпва с борбата за пари, власт, и служби. И така докато
„умните се намъдруват, лудите се налудуват”, а доброто на народа никъде се не
види и промените към добро са добри само, за да си чешат езиците и да се учат на демагогия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар