По
всяко време на развитие в обществото е имало разнообразни и сложни
взаимоотношения между отделните социални групи.
Винаги тези взаимоотношения са били по-прости и ясни, когато се
разглеждат в светлината на определящите социални отношения. Отделянето им от обществото често води до объркване и пропуски, а те от своя
страна са водели до изграждането на непълни,
непоследователни и погрешни позиции.
По принцип народът и интелигенцията са единно цяло, също
както са тялото и главата на човешкия организъм. Техният хармоничен съвместен живот е бил
винаги основата за резултатни и
плодоносни дела в рамките на нацията.
Но по какъв начин се развиват взаимоотношенията при тях при
социализма?
С идването си на власт, комунистическата партия
установява диктатура на пролетариата.
Чрез тази диктатура тя
подсигурява развитието на обществото до положение, в което получава
пълен монопол над властта. Постигайки
това компартията започва да диктува живота в обществото. По някаква никому неизвестна “историческа
необходимост” тя се самообявява за ръководна сила на работническата класа,
селяните и цялото общество.
Провъзгласява се за единствен защитник на народните интереси. В същото време тази партия обявява
интелигенцията за неспособна да води самостоятелна политика. Тя
можела да служи само на тези сили, които властват в обществото. Посредством тези цинични и безскрупулни
твърдения комунистическата партия се вклинява като туморно, чуждо тяло между
интелигенцията и народа. Независимо от самообявяването
на партията за авангард в обществото, необходимостта от интелигенцията, като
ръководна сила в управлението на страната, не отпада. Нейните познания и умения, почти винаги, са били незаменими във всяка работа. Но по силата на ръководните си догми
компартията обявява интелигенцията за директно подчинена на нея сила. Същото важи и за народа. Пряката връзка между интелигенция и народ е
прекъсната. Единствен посредник остава
властващата партия. При това не трябва
да се забравя, че всичко това се
извършва в условия на физическо и духовно насилие над обществото. Съществуващите дотогава взаимоотношения между
народа и интелигенцията са разбити изцяло.
На тяхно място започват да се налагат и насаждат нови, “социалистически”
отношения на живот. Естествените
критерии, средства и лостове за водене на всякаква трудова дейност са
унищожени. Премахва се материалната
заинтересованост като стимул за трудещите се.
Качествата и способностите престават да бъдат определящ фактор, както
при подбора на работниците, така и при назначаването на ръководни кадри. Конкуренцията се изключва като двигател на
развитието и прогреса. Вместо това
определящи характеристики за хората в обществото стават- партийната
принадлежност, социалния произход, социалната принадлежност и привилегиите,
верността към партията и комунизма, послушанието, готовността за слугуване,
раболепието. От абсурдните изисквания се
оказва, че се облагодетелстват неспособните, мързеливците, безочливите и
рогачите. Просто те най-бързо се
пригаждат към обстановката.
Чиновническите и ръководни места се обявяват негласно за дирибейски и на тях не се лансират способните, а
партийните членове. Въобще, ако не си
партиен член нямаш шанс за развитие в обществото. В университетите учат не най-способните, а
тези с привилегии и връзки. Но при
образованието има още нещо много тъжно.
Поради пренебрежителното отношение от страна на управниците към
интелигенцията малко хора отиват да следват заради образованието и
науката. По-скоро определящо е широко
разпространеното “Учи за да не работиш”.
И младите не само че учат за да
не работят, но и доста малко внимание обръщат на учението докато
следват. Това води до слаба
професионална подготовка, а оттам страда цялата държава. Този вътрешен абсурд на социализма, който се
дължи на абсурдността на строя, се използва много умело от властниците, за да
се всяват омраза и злоба между интелигенцията и народа.
В производството се създават огромни предприятия и
заводи, които не само унищожават природата и тровят хората, но също така
изпитват недостиг от работна ръка. Като постъпва на работа там, работникът пита:
“Какво ще получавам?” , а не се интересува каква работа трябва да върши, за да получи
трудово възнаграждение. По този начин
биват опорочавани и трудовите хора.
Друг бич, който изкривява взаимоотношенията в обществото
това е уравновиловката. От една страна тя и абсолютния монопол от друга са
големите сили, които пораждат социалната несправедливост. Несправедливостта пък поражда недоволството и
омразата. В началото те са били
овладявани поради страха от репресивния
апарат и насилие. Впоследствие,
обаче, набира скорост социалната
демагогия. С нея се разнообразяват и
формите за подчиняване на народа и интелигенцията-наставленията, опекунството, подкупничеството, духовното
тероризиране.
Административно-бюрократичните непроизводствените длъжности са на
пряко подчинение на партията. Дават им се добри заплати и известни привилегии
като в замяна се изисква безпрекословно подчинение. За непослушните е измислен раздутия до
пръсване репресивен апарат, който в материално отношение е доста
по-облагодетелстван в сравнение средния българин. И няма защо да се учудваме, че подкупничеството
върши такава добра работа след като с
негова помощ са подчинени голяма бюрокрация, художествено-творческата
интелигенция, журналистиката, културата, милицията, армията, та дори Народното
събрание.
В стремежа си да утвърдят абсолютната си власт управниците
разбиват народа на групи и
групички. Посредством обществени,
политически и профсъюзни организации, които са им изцяло на подчинение,
комунистите поставят под контрол цялото
население. Така с пълна сила в обществото действа принципа:
“Разделяй и владей” . Недоволство и
омраза има, но чрез многобройните звена и механизми, те се насочват вътре между
народа. Добра работа на управниците в случая вършат политическата
неграмотност и невежеството, които отвеждат хората до удовлетворяване единствено
на низките си амбиции и страсти. Това
развихряне на ниските страсти освобождава управниците от необходимостта да
бранят властта си с методите на
насилствената саморазправа.
Поставени в такива
условия и народът и интелигенцията се израждат.
И при едните и при другите в следствие нормите на живот възникват много
деформации и недъзи. Те също биват сполучливо използвани за противопоставянето
на различните социални групи помежду им.
При невъзможност така да се
погаси напрежението от несправедливостта
се използва насилието.
Накъдето и както да се простираме и анализираме живота
около нас виждаме, че абсолютната монополна власт погазва свободата,
творчеството, инициативата на хората.
Превръща личните интереси на управниците в обществени интереси и по този начин откъсва личните от обществените
интереси в държавата. Диктатурата е
доказан от историята начин за тероризиране на обществото. Пряко, това става чрез репресивния апарат, а
косвено, посредством нарушаването на естествените връзки във всички сфери на
държавата.
България пропада не защото няма работници, а защото няма
управници. Вместо интелигенция, която
умело да ръководи – партийни членове в ролята на верни слуги. Животът с
пълна сила доказа, че и най-упоритите и неуморни усилия на един народ
могат да бъдат пропилени и последвани от упадък и разруха, когато
управниците са некадърни. Значи първото
задължение на народа е да избере и постави най-способните хора за ръководители
и чак тогава да се запретне за усилена работа.
В противен случай той няма да има гаранция за резултатите от своята работа. Досега народът в България не е имал сили да
се бори за своите интереси. Макар и да е
клеветена, поругавана, оплювана, подтискана, малтретирана за неговите интереси
се бори една шепа интелектуалци. Тази
група хора, може би най-жертвоготовната, не застана зад собствените си
егоистични интереси, а зад интересите на целия народ. Това още веднъж идва да покаже необходимостта
от единство между народа и интелигенцията.
Тяхна основна обединяваща потребност е свободата. Точно тя им се отнема от диктатурата на
компартията, която чрез диктат цели да подчини на собствените си интереси целия
живот в обществото. При всяка една жива
нация, народът не може без интелигенция и интелигенцията не може без народа. Всяка една
партия, която налага диктатура в обществото им отнема свободата и затова
е техен непримирим враг.
Съвременната епоха е време на бурни и динамични процеси в
обществото. Те са свързани главно с
модернизацията на технологиите и производството, автоматизацията и
електронизацията. Чрез големи компютърни
системи са свързани развитите
цивилизовани държави. По тях се
осъществяват контакти, разменя се информация, извършват се финансови
операции. В Япония научни колективи
градят планове как в бъдеще могат да завладеят чрез монополизиране продажбите
на интелект. Всяка професия и дейност
изисква все по-голяма информация, а тя от своя страна сближава обикновения и висококвалифицирания
труд. Това обединява народа и
интелигенцията във все по-еднородна маса.
Продуктивният специалист е около 8
пъти по-производителен в труда си от обикновения работник. Така поне учат по скамейките на Висшия
икономически институт Карл Маркс в София.
Това не пречи, обаче, само развития социализъм да си служи с методи на работа от периода малко след
каменната ера.
Насаденото пренебрежение
и несъобразяване с интелигенцията е израз на социално невежество и висша
безотговорност пред бъдещето на нацията.
Истинската интелигенция е най-жадната за знание и най-образованата част
от народа, неговата будна мисъл и съвест.
Закономерно е в едно свободно общество тази част от народа да бъде негов
ръководител. А такъв способен и умен
ръководител е необходим, защото досегашните методи на управление са изправили
страната пред упадък и разруха. Не е необходимо
интелигенцията да бъде вярна на някаква партия, а като изпълнява съвестно и
всеотдайно задълженията си тя трябва да служи на интересите на нацията. Пряката връзка между народ и интелигенция
трябва изцяло да бъде възстановена, за да може страната да заживее като здрав и
хармоничен организъм. На всеки организъм
е необходимо както физическо, така и духовно здраве. Тъй като природата на човека е съзнанието, то
от голямо значение е духовната жизненост
както на отделния индивид, така и на обществото като цяло. Пътят към тази жизненост е непрекъснатия
стремеж на човечеството към развитие и съвършенство. Подобен стремеж довежда човешкото съзнание до
най-чистите идеали на цивилизацията- свободата, справедливостта и добродетелността. Те единствено биха могли да бъдат съкровени
цели на интелигенцията и народа, а тяхното осъществяване на дело води
обществото към благоденствие и добруване.
Това са и общите цели на човечеството, което още по-ясно и категорично
подчертава необходимостта от пълно единство между народ и интелигенция. Само обединените усилия могат да доведат до
осъществяване на съкровеното желание на всички – ПРОЦЪФТЯВАНЕ НА НАЦИЯТА.
Няма коментари:
Публикуване на коментар