Който бърза бавно стига

За да можем да "формулираме колективна визия за по-добро бъдеще" е нужна доста по-развита гражданска култура на мислене, поведение, взаимно доверие, за да може да се подсигурява целия път на раждането, развиването, осъществяването на поправките, решенията, промените, които да водят към това по-добро бъдеще. За съжаление обаче всичко, до което сме стигнали е пълното недоверие и съмнение, както между самите граждани, така и между народа и елита, при което най-важно става възстановяването на доверието, общуването, отношенията, съвместното измисляне и правене на избор, за да можем да разчитаме, че това ще отвори пътя за създаването на един коренно нов дух на общуване, отношения, работа в общественото пространство. Явно сме много изостанали от състоянието, в което ни се иска да сме и това ни кара да бързаме, като това не само не помага, но и пречи, защото така се стига до формални промени на хора и структури, които захранват чувството на самоизмамата за промяна, а не  същинската промяна в мисленето и поведението ни. При това положение не постигаме реални промени, а само подновяваме старите и грешни практики и после се чудим защо сме в незадоволителното състояние и защо не стигаме до желаните резултати. 

Конфликтът между традицията и промяната

Изглежда би могло да се каже, че погрешната представа за природата на човека се олицетворява и носи от традициите, около които са организирани институциите и работата им. Именно затова все по-важна става промяната, която противостои на традициите и от която зависи търсенето на положителни решения на проблемите. Интернет пространството и социалните мрежи най-цялостно онагледяват все по-голямата роля и тежест на промяната в обществения живот, като в същото време подчертават нуждата от коренната промяна на мисленето и поведението вече в рамките на цялото човечество, за да може да се съхранява и развива съвременното глобално общество. Май наистина се нуждаем от нова житейска философия, за да може човечеството да просъществува и да живее мирно и добре. И ако се приеме, че конфликтът е между традициите и промяната, тогава наистина все повече се нуждаем от способността да генерираме нови идеи, обяснения, мислене, които да ни помагат да намираме решенията му за отделните случаи. 

Не трябва да се страхуваме от задкулисието

Да обясняваме света чрез задкулисието е равносилно да казваме, че всичко е лъжа. Естествено е обаче да приемем, че лъжата съществува заедно с истината и е добре да можем да разглеждаме и познаваме света и през призмата на истината, за да може това познание да е по-реалистично. Това означава да се стремим към коренно различен начин на обяснение на света, различен от този на обяснението чрез задкулисието и нещо, което винаги е съществувало, е стремежа да се изважда то на бял свят, тоест да се търси и разбира истината за него и така то ще престава да бъде вече задкулисие. Така че е едно да обясняваме всичко чрез лъжата, което тласка хората да се примиряват и отказват от промяната, а съвсем друго, да търсим и обясняваме истината, защото това, което може да разбираме и познаваме може да ни помага да възприемаме света около нас в духа на грешките и проблемите, което улеснява възможността да се справяме след това по-лесно с тях, тоест, не само да не се примиряваме, но и да ставаме активен фактор и сила към промяната.  

Всичко вече е измислено и казано

Тази идея се използва често в общественото пространство, когато едни хора искат да изтъкнат своята подготвеност в дадена област и да наблегнат неподготвеността на другите в нея. На пръв поглед тя даже би могла да събуди съмнението, че е основателна, защото през изминалите векове и хилядолетия човечеството е развило толкова много познанието, като количество и качество, че би могло да се допусне, че вече всичко е измислено и казано, само дето ние не го знаем. И наистина ако човек иска да бъде образован в дадена област, той би трябвало да мине курс на образование и съответно на практическа подготовка, за да може да разчита да развие знанията и уменията си в тази област. И ако допуснем, че той би могъл да научи всичко от теорията, не означава, че приложението на тази теория няма неизчерпаеми практически приложения, които предстои да се измислят и осъществяват на дело. Но ако изходим от общоприетата мъдрост още от Древността, че колкото повече се образова, толкова повече човек разбира до каква степен знанията са му непълни и всъщност знае и разбира сравнително малко, тогава ще разберем, че всъщност даже теоретичното познание съвсем не е изчерпано, не е изследвано, обяснено и разбрано. Така при наличието на добра воля всеки един би могъл да изследва непознатото и съответно да допринася за развитието на новите идеи и обяснения във всяка една област. Като добавим към това и съвременните изследвания на международни екипи от учени занимаващи се с човешката реч, които са довели до извода, че 85% от човешката реч не се повтаря, може спокойно да приемем, че съзнанието ни си е изработило механизъм за изразяване и говор, така че по естествен път да развива свободомислието, а оттам и познанието. Всичко това е достатъчно да събуди съмнението, че не само не всичко е измислено и казано, но и че подобно твърдение крие в себе си някаква форма на грешно мислене, която ни подвежда в погрешна посока. На какво би могло да се дължи това?
Явно хората, които твърдят, че всичко вече е измислено и казано, имат самочувствието да са подготвени и образовани в дадена област и чрез това твърдение се стремят да се самопоставят в ролята на авторитети, които да могат да казват какво да се мисли и прави в обсъжданите дела. И ако го направят достатъчно бързо и ловко, те биха могли да постигнат влияние и власт над хората и процесите, в които участват и така да са в състояние да се облагодетелстват лично в максимална степен. Този процес може даже да се нарече затапване на събеседниците, с което им се показва и доказва, че не знаят и не могат, а оттам и им се предопределя ролята на хора, които биха могли само да следват и изпълняват. Всъщност в нашите условия на незнание и неумение на свободата и демокрацията като обществена система на организация и управление, формалното усъвършенстване на играта на манипулиране и затапване е добър критерий за оценка и разпознаване на самоцелната воля за власт. И тъй като у нас все още цари разбирането, че битието определя всичко останало, тогава овладяването на битието чрез овладяването на властта и парите е начин да се мисли и постига пълен контрол над обществото и така то да се води и направлява в желаната от силните на деня посока. Така идеи като тази са много удобни за събуждане и внушаване на неувереност и невежество, което прави хората по-лесни за манипулиране и даже насилване. Чрез тях не само не се отваря общественото пространство за новите хора и мислене на промяната, от която така болезнено се нуждаем, но и се затваря по този начин и се пречи пряко на възможността да раждаме и развиваме промяната, като по-скоро се обръщаме и връщаме назад към стари и грешни мислене и практики, които вече са ни проваляли в миналото като общество. Проблемът е, че когато се намираме в състояние като настоящото, когато сме недоволни и отчаяни от начина си на живот, тогава се нуждаем от нови идеи и обяснения, които да създават основата за перспектива в живота ни и да помагат за съгласието и единството в обществото, за да може то да бъде организирано и водено към осъществяването на нови решения и цели. Но това би могло да става, само когато се отваря диалога и се развива свободомислието, като и двете се издигат на коренно по-високо ниво, за да може индивидуалния гений на отделните личности да се превръща в източник за захранване на обществените процеси, които развиват обществените интереси и добро. За съжаление обаче хитроумни идеи като горната определено се оказват пречка за това, защото по-скоро затварят диалога и отричат и блокират развитието на свободомислието и по този начин се превръщат в удобно средство за запазване на самоцелната власт на силните и властимащите на деня. А ако отидем малко по-далеч в разсъжденията си ще видим, че тя се оказва и добра основа за поддържане на духа на неетичност и нетолерантност към различното и критичното спрямо нас мислене, което отнема възможността за развитието на каквото и да е качествено мислене в общественото пространство, а оттам и за развитието на мисленето и поведението на промяната.

Дебата за българските медии

Не можем да си позволяваме дебата за медиите да ни омръзне, както и не можем да разсъждаваме, че времето на дебата за дебата на медиите изтича, защото е все едно да кажем, че като не знаем и не можем да правим нужното и полезното за промяната, тогава трябва просто да се примирим и откажем от свободата и свободомислието. А това ще означава да показваме ясно, че не разбираме смисъла, същността, ценността на свободата и свободомислието в диалога на съвременното общество, както и не съзнаваме нуждата от просвещението и образованието в тази насока. И ми се струва доста нелепо да се смята, че като са написани планове, предписания, решения от една шепа хора, това би могло да предизвика и постигне коренните промени, които се отнасят до цялото общество и изискват просвещение на всички в продължение на дълъг период от време. Всъщност тези планове и предписания до такава степен се отличават от цялостните дух и атмосфера на общуването и отношенията в държавата, че се превръщат по-скоро в средство за удобно демагогстване, че се прави нещо, отколкото да стават основа за началото на дългите и трудни процеси на промяната на диалога в общество като българското. Критерий за това, че става промяна в медийния диалог ще бъдат по-скоро новите хора и новото мислене, които наистина започват да печелят обратно доверието и подкрепата на хората и настина са носители на идеите и решенията на коренната промяна. Засега обаче почти навсякъде се представят или добре познатите на всички лица или пък новите фалшиви герои на враждата, злобата, омразата, като остава чувството, че българина продължава да се счита за достатъчно посредствен и непретенциозен, че в крайна сметка пак лесно ще бъде манипулиран и насилван в избраната от силните на деня посока. Прекалено много е грешното мислене, за да се смята, че с няколко плана и предписания то ще се превърне в полезното и важното мислене на промяната. Къде е средата, която ще позволи и ще насърчи това?! Къде са хората, които са носители на проникновението, което ще измисля новите идеи и решения?!

Обществената отговорност е въпрос на общо съзнание за добро и лошо, което още нямаме

В личния си живот човек може да предприеме промени просто, за да скъса с лошото в настоящето, защото сам носи отговорност и поема риска. Но когато става дума за обществения живот, не може да се пристъпва към промени без да има нормален диалог за промените и при пълна липса на идеи, обяснения, решения, които да обединяват така наречената критична маса от гражданите. Ако се остави фанатичната воля на една малка група хора да определят съдбата на нацията, само защото могат да нехаят за последиците от собствените им мислене и поведение и не са се научили какво е носенето на обществена отговорност, тогава много лесно политическата криза може да прерасне във финансова и икономическа криза и да повлече цялото общество към дъното на 1996-1997 година. Когато искаме да променяме обществения живот е добре да се научим да убеждаваме хората  и да печелим доверието и подкрепата им в дългосрочен план, като олицетворяваме духа на промяната и си служим с нормалните политически процеси, начини и средства на парламентарната демокрация. И когато нямаме традиция на свободата и демокрацията би трябвало да започнем да изграждаме духа на промяната, като се научим да развиваме във времето идеите, обясненията, решенията, чрез които той да става реалност. Голяма самоизмама е да се мисли, че промяната може да дойде ако оставаме затворени в мисленето и поведението на самоцелните воля и борба за власт и всичко в обществения живот осмисляме и прецеждаме само през призмата на политическата власт. Политиката е организацията и управлението на обществото в името на неговото добро и разбирането за това не може да се появи от нищото, когато подобно мислене и познание не е развивано досега. Да, гражданската воля и енергия би трябвало да пресрещне политическата воля и енергия на елитите по средата на пътя, но тя би трябвало да се научи да се легитимира пред народа по такъв начин, че да доказва, че се е образовала да носи обществената отговорност, която гарантира, че не само той няма да е потърпевш от промените, но и че няма да му се прехвърля несправедливо вината, след като обществения живот се довежда за пореден път само до провал и анархия. 

Защо насилието е лошо по предпоставка?

Като под насилие разбирам отнемането правото на хората да избират какво и как да мислят и правят, тоест отнемането на свободата им, независимо от основанията. В най-общия случай това става като се използва политическата, финансовата, духовната власт над тях, за да им се казва какво да мислят и правят. За насилие също смятам ощетяването на интересите на хората, внушаването на чувство на вина, за да могат по-лесно да бъдат контролирани и манипулирани, затварянето и манипулирането на диалога, използването на силата и заповедите като основно средство за водене на политика, използването на сила с оправданието, че е за обществено добро. 
Защо е лошо насилието? Защото, когато отнемаме правото на избор на хората, ние отнемаме правото им да участват доброволно и свободно в обществените процеси. А в обществения и политическия живот това е много важно, тъй като и доброто, и лошото, и промените са неща, които не се знаят предварително и е важно да се измислят и постигат в настоящето и бъдещето. За тази цел е необходимо да се води отворен диалог, докато се вземат предвид разнородните и противоречиви интереси, които трябва да се удовлетворяват едновременно. Всъщност доброто, лошото и промените са неща, за които е нужно да постигаме разбирателство и съгласие,  за да могат те след това да бъдат използвани за основа на общите мислене, общуване, отношения, дела. Ако хората не се убеждават, за да се печели доверието и подкрепата им, тогава те няма да могат да участват активно в процесите, ще са изпълнени с недоверие и съмнение и ще стоят настрани като зрители, защото това ще е ролята, която им е отредена. При това положение делата и промените ще са предварително обречени на провал. Освен това, когато се внушава насила на хората какво да мислят и правят, много често съществува риска мисленето и правенето да са подчинени на лични или групови интереси, независимо дали това се вижда с просто око или не. Упражняването на власт със сила по-често води до въвличане на обществото в безкрайна игра на надхитряване, като се разчита, че властта дава предимство на тези, които я притежават, да излизат победители в него. Именно тогава се използва властта, за да се внушава чувство за вина, чрез което не само се бяга от отговорността на съответните постове, но и се разчита да се прехвърля отговорността на хората и така да се постига непрекъснато печеливша формула за вземане на връх. Вярата в силата води също така до разчитане и развиване на демагогията като приоритетно занимание на обществените мислене и общуване. Така не само се отрича необходимостта да се търси и развива разбиране за обединяване на личните и обществените интереси, но и се отрича възможността хората да се включват и допринасят активно в обществените дела. На всичко отгоре те се оплитат в игри на надлъгване и надхитряване, които хабят обществената енергия, от една страна и усложняват, задълбочават и множат проблемите, вместо да ги решават, от друга. В общество, което няма нито традиция в измислянето и постигането на промените, нито пък знания и умения да го прави на дело, това става още по-голям проблем, защото показва липса на самосъзнание и самопознание за това какви са волята и стремежите ни и какви са начините и средствата да ги постигаме на дело. 
Друг голям проблем, който възниква от вярата в силата е, че тя е противоположност на свободата, тоест ако търсим да действаме на основата на силата, ние отричаме свободата по предпоставка. Или може би без да го съзнаваме ние ще се отзовем в положение да проваляме възможността да се учим на свободата, тоест да измисляме и определяме свободата във всичките си занимания, което ще ни обрича на вечен провал, защото всичко ,което ще знаем за нея ще си остава на нивото на демагогията и самоизмамата. А се нуждаем всъщност от точно обратното, да развием воля да се образоваме заедно за свободата и демокрацията, така че да ги превърнем в средства, чрез които да постигаме по-добър живот. От тази гледна точка вярата в силата и насилието не могат да ни помогнат с друго освен да ни правят мечешка услуга, колкото и да ни се вярва, че не е така и че българина се нуждае от здрава ръка и от сопа, която да го плаши ако не го налага.