Цинизма, простащината и властта

Явно при смяната са социалната система първо се развиват цинизма и простащината, необходими за вземането на властта на всяка цена и с всички средства, а чак след това, доста време след това се започва да се мисли за отваряне на диалога за идеите и обясненията на демагогията, с които политиците се учат да се усъвършенстват да задържат властта чрез доброволната подкрепа на хората. По всичко изглежда, че и водачите и водените трябва да се преситят от простащината и цинизма, за да започнат постепенно да развиват обща воля за по-дълбоки смисъл и стойност на съвместния си обществен живот. Явно с враждата и омразата по-лесно се настройват и печелят гражданите да ни съпътстват за завземането на властта, но с простащината и цинизма не може да се задържа за дълго вече спечелената власт. Нищо чудно в демагогията да има и нещо положително, когато се намираме в процес на дълбоки обществени промени!

Защо на българина се внушава, че е хитрец?

Българинът не е хитрец, но десетилетия наред му се внушава, че е такъв, защото 1) беше удобно на извратената власт на комунизма, за да оправдава така некадърността на системата, 2) сега е удобно на хората на властта при посткомунизма, защото те са създания на комунизма и са възпитани и образовани в грешното мислене и поведение на тази система, 3) зад това крият волята си за самоцелна власт, 4) така крият собствените тарикатщини в името на властта и парите, 5) това е логиката за "прехвърляне на вината от болната на здравата глава", 6) това може да е само идея на социалната демагогия, която се стреми да избяга от отговорността за властта, 7) на тази основа може само да се оправдава провала, 8) това е логиката на "крадеца, който вика дръжте крадеца", 9)така бившите комунисти станаха дясна партия само и само да вземат властта, което отговаря на волята за власт на всяка цена и с всички средства на комунистите, 10) това е идея родена от циничната простащина и арогантност към обществения живот, която възпита комунизма, 11) нямаме философска мисъл, която да защитава народа, 12) властта е в ръцете на софийските и селските тарикати.

Носталгията като възхвала на тиранията

Няма как да прегърнем свободата, демокрацията и капитализма, докато живеем в среда, където все още царуват наследените идеи и обяснения, които възхваляват тиранията и отричат частната собственост. 

Търсенето на обяснения и решения в миналото, особено когато това минало е довело да провал и поквара на духа, означава не само липса на обединяващи начала за обществения живот, но и липса на елементарно самосъзнание за идеите и решенията довели да провала. Това създава условия за безизходица, от която може да ни изведе обединяващото начало към коренна промяна, освободена както от носталгията, така и от грешното мислене и поведение, независимо дали ги съзнаваме или не пречка. 

Основополагащи стандарти

При липсата на полезни критерии и стандарти в обществения живот е много по-лесно обществото да се подвежда и манипулира с тенденциозни въпроси и отговори, а оттам и да се подвежда в посока, в която няма как да се намират и постигат желаните резултати от съвместния живот.

Когато има разрив в отношенията между народа и елита, тогава в общественото пространство е най-вероятно да цари духа на взаимно недоверие и надхитряване, от който няма как да се ражда перспектива за бъдещето и основа за съвместните усилия и устрем на обществото към положителни промени.

Докато народа не бъде издигнат в обществените мислене и диалог до неоспоримата му роля на силата, съдника, господаря и съюзника, без който не може и на тази основа да се търси доверието и подкрепата му за създаването на полезни критерии и стандарти за съвместни мислене, поведение, общуване, отношения, дела, промени, успехи, дотогава съвместните усилия и стремежи ще отиват на вятъра и няма да можем да постигаме удовлетворителни резултати в обществения живот.

Ролята на самокритичността

Когато мисленето и поведението на индивида са сбъркани на него му е нужна самокритичност и самосъзнание, за да може да се поправя. На нивото на цялото общество сбърканото мислене и поведение се нуждае от способни и качествени елити, които да измислят, убеждават и водят останалите към промените. Елитите определят мисленето и поведението в общественото пространство и от техните проникновение и умение да дават положителен пример и да убеждават гражданите за полезните цели и промени зависи до каква степен ще могат да се обединяват общите сили и воля за постигане на желаното.

За обърканата и белязана от провала социална среда общото самосъзнание е почти невъзможно понятие, което налага нуждата от гения и енергията от страна на гениалните личности, за да може да се стига до обединяващо обществено съзнание и дела. За възникването на тези личности се нуждаем от критерии и стандарти за свобода, свободомислие и отворен обществен диалог.

Признаците на самоцелната власт

1) Властта се смята за абсолютното средство
2) Чувството, че от нея произтича всичко
3) Властта не се мисли като нещо, което е нужно да се договорира, а като нещо, което трябва да се намери начин да се вземе на всяка цена
4) Смята се, че хората с властта имат право на всичко
5) Липсата на отговорност за властта
6) Разбирането, че властта дава правото за винене и съдене
7) Виненето на хората с цел укрепване на властта
8) Теорията за народопсихологията, чрез която се прехвърля отговорност и вина от властимащите към народа
9) Обграждането с хора, които "да обират пешкира", тоест да служат за бягство от отговорност на водачите и удобно хвърляне на прах в очите на обществеността
10) Раболепието пред хората с по-голямата власт
11) Издевателството над хората с по-малка или никаква власт
12) Служба на идеологиите, а не на хората
13) Безочие до абсурдност, когато се търсят обяснения от властта
14) Простотията и простащината при упражняването на властта
15) Неразбирането на ползата от идейното мислене за упражняването на властта
16) Грешната идея, че "Битието определя съзнанието"
17) Непоносимост към критичното мислене и липса на самокритичност

Народопсихологията

Народопсихологията е идея на елита, който създава удобна за себе си проекция на обществения живот, в който недостатъците на нацията се прехвърлят на гърба на народа, като критичното отношение към него подхранва самоизмамата, че елитът е прогледнал в грешките и недостатъците и е установил отговорните за тях, но ни най-малко не вижда собствената си отговорност за това. Удобно, но надали има нещо общо с истината или поне с нейното критично или по-скоро самокритично търсене!