Края на прехода

Когато обществото е лишено от самокритичност, тогава животът е функция на самоизмамата. При това положение ако се каже, че преходът или промените са свършили, означава че се опитваме да се самоизлъжем и да повярваме, че промяната не е принцип на обществения живот и че този принцип не важи за живота около нас. Ще бъде поредната заблуда за обществения живот, която обаче няма да носи нищо положително за неговото подобряване.

Самоизмамата

Отвъд определено количество грешни или погрешно осмислени идеи в общественото пространство, общественото мислене и поведение могат да се окачествят като подвластни на самоизмамата, от която произтичат общуване и отношения, които пречат на успешните организация и управление на обществото. В такъв случай е нужна промяната от самоизмама към самокритичност, на която да се основава принципната коренна промяна в мисленето и поведението. Това е дълбока промяна, равносилна на стремежа за подлагане всичко на съмнение и проверка още от епохата на началото на Модерната философия.

Самоцелната власт

Не би трябвало само да се отрича самоцелната власт ако няма критерии и стандарти за нея и за властта като цяло, защото това само по себе си прави властта самоцелна, като блокираме процесите, в които се създават критериите и стандартите. Без тях властта не се разбира, като средство към общественото добро, а се търси за самата власт и за привилегиите, които тя дава. Това важи с още по-голяма сила при преход от социална система, която се основава на абсолютната власт към свободно и демократично общество.

Съзнанието определя битието

Докато разбираме политиката като игра на надхитряване е нормално изборите да бъдат печелени от най-големите тарикати. При това положение обществения живот ще продължава да се развива като такава игра и резултатите от нея няма как да бъдат като тези в развитите държави, където политиката е най-трудната, сериозна и сложна работа на Земята. Явно ще трябва да променим първо разбиранията си за политиката, за да може след това да започнат да се променят и хората, които печелят изборите и носят отговорност за нея в България, което от своя страна ще започне да променя и резултатите от политиката у нас.

Една от формите на простащината е да се опитват да отнемат правото на хората да се вземат на сериозно.

Свободата не е състояние на духа, а способността да осъществяваме разбиранията си на дело или правото да избираме какво да се стремим да осъществяваме на дело. Ако ограничаваме свободата до състояние на духа, това означава да я ограничаваме само до бездействието.

Гражданските идеи, които ги няма

Няма как да се изгражда гражданска култура в общество, където се издигат всякакви мижитурки и рогачи по волята на един, двама или трима водачи, а отговорността и вината за неуредиците и проблемите се хвърля върху гърба на народа и неговата народопсихология.

Ако не можем да се удивляваме заедно на обществото, в което живеем, така че да създаваме смисъл и идеи, които да ни водят напред, тогава е нужно да се замислим дали като нация все още не се намираме на нивото на варварството, при което политическите и гражданските разбирания, от които се ръководим, се свеждат до волята за самоцелна власт на водачите и до нейното осъществяване на дело.

Когато едно общество десетилетия наред е било разделяно в името на централната власт, последната ще бъде по-скоро олицетворение на разединението, отколкото на обединението. За единството на една нация е нужна философия на свободата, която е подвластна на законите на свободомислието, гражданската смелост и общата воля за промяна, а не на демагогията, посветена на обезличаването на мнозинството в името на суетата и самовлюбеността на отделните лидери.

Гражданските самокритичност, самосъзнание и култура не идват, защото успяваме да се самозалъгваме, че сме като другите нации. Така можем само да ги убиваме в зародиш. Тях можем да се научим да ги създаваме и развиваме само когато започнем да ценим заедно свободата, свободомислието и демокрацията, така че да показваме на дело, че управлението на държавата зависи и от нас самите.

Ако живеем в свят, в който политиците и политиката убиват енергията, волята и свободомислието на хората, това означава, че живеем в общество, което убива гражданските мислене и поведение в зародиш.

Ако обществото отказва да развива самосъзнание за лошото наследство от миналото, което го е провалило, тогава то остава неспособно да се освобождава от това лошо наследство и то продължава да съществува под нови начини и средства и застрашава да продължава да ни проваля и занапред.

Не може да има гражданско общество ако не знаем какво означава да бъдем граждани и не проявяваме желание да се образоваме за това.

Предпоставената връзка между елита и промяната

Не може да се очаква промяна от елита, който не притежава самокритичност и произтичащото от нея самосъзнание, защото властта и парите му дават самочувствието, начините и средствата да бяга от собствената си отговорност и да хвърля вината за нездравословното състояние на нацията върху гърба на народа. А без самокритичност той не може да си дава сметка, че като избира и налага в общественото пространство духа на взаимното винене и съдене, не само не спомага за решаване на проблемите, но и ги прави още по-лоши.

Възраждането на една нация не става просто на основата на смяната на поколенията, защото тогава всички нации щяха да имат едно и също равнище на развитие. То може по-скоро да става само чрез коренната промяна на ценностите на основата на свободата, свободомислието и способността за постигане на общи воля, решения и работа в името на общественото добро.

Възраждането на България може да се направи само чрез коренна промяна в общественото мислене, но няма как да стане със стария-нов елит, защото той е по-скоро символ на наследеното грешно мислене от миналото. По принцип на елита се падат ролята и отговорността да ражда и развива общественото мислене, а той няма как едновременно да е носител и на старото грешно и на новото положително мислене на промяната, макар и да се вижда, че водачите му се стараят доста сполучливо да играят ролята на "фурнаджийската лопата" в името на самоцелната власт. 

Промяната в една нация не зависи от младите, а от цененето на свободата, свободомислието и етиката на свободата в продължение на десетилетия и цели поколения. Качественият скок в развитите на една нация не идва от простата смяна на поколенията, защото смяна на поколенията има навсякъде, но това не променя с нищо факта, че има огромни разлики в равнището на развитие на различните нации. 

Когато мисленето на елита е подвластно на самоизмамата, тогава в обществото не само няма да може да се поражда промяната, но и ще продължават да се развиват разбиранията и стремежите на духа на самоцелната власт, защото целта на елита ще бъде главно чрез нея да запазва собственото си положение, вместо да подобрява живота на всички и това ще става на основата на собственото си оневиняване и за сметка на всички останали.  

Не се преодолява лесно нивото на сенките от пещерата

Голяма посредственост на общественото мислене и поведение е всичко да се свежда до оплюване, очерняне, оклеветяване на хората, вместо да се развива критичното мислене и познание, които да ни помагат да определяме какво са доброто и лошото по принцип, а оттам и да допринасяме за положителната промяна на света около нас.

Ако сме общност, която не се е научила да цени свободата и свободомислието и вярва, че социалния живот може да се насилва и манипулира, тогава и виртуалното пространство става по-лесно за окупиране и манипулиране от хората, които се стремят и постигат самоцелната власт.

Когато развиваме социална среда, в която всеки отрича всеки, тогава няма как и откъде да се раждат и развиват общите разбирания, енергия и воля за социалната промяна към добро. И не е лошо да имаме предвид, че пътят между едното и другото е дълъг почти колкото е този между земята и небето.