Предубежденията от миналото блокират промяната

Общество, което мисли грешно, но не проявява самокритичност, за да разбере това, ще бъде обречено да повтаря това грешно мислене отново и отново. Пример за това са идеи от рода на  - 1) Трябва ни самочувствие, за да успяваме, 2) Политиката е игра на надхитряване. С тези грешни идеи няма как да се поведе цялото общество за промяна, с тях може само да се поддържа самоизмамата на псевдоелита, който не умее друго освен да работи за личните си интереси, но няма представа, че работата в името на обществените интереси и добро е коренно противоположно нещо.

Когато държавата е в ръцете на софийските и селските тарикати, тогава сме обречени да печелят една шепа хора, а да губят всички останали, просто защото надхитряването е надлъгване и няма как на основата на лъжата да се изгради успешна държава.

Когато хората са израсли в среда, където цари догмата "Битието определя съзнанието", те не могат да допуснат, че могат да мислят грешно, независимо от това, че постигат материални успехи. В случая те нямат разбирането, че личните и обществените интереси са противоположни и за да могат да се обединяват и допълват, е нужно да се основават на коренно противоположната предпоставка, че "Съзнанието определя битието".

Когато държавата е в ръцете на псевдоелит, това че притежава максимална власт не го прави истински елит, а само подсилва грешките, недостатъците и недъзите му. Като добавим към това и факта, че властта има склонност да обслужва сама себе си и да става самоцелна, тогава не може да се очаква промяната да идва от псевдоелита. Тя може да започне да става действителност само ако има развито активно гражданско общество, което да изисква промяната и да е способно да издига нови хора с ново мислене, които да могат постепенно да изместват псевдоелита от властта и да слагат основите на новия, истински елит. От него зависи да води обществото към промяната.

В царството на идеите се изисква особена форма на интелектуална самокритичност, защото често новите идеи са посрещани с враждебност от обществото, вместо да бъдат приемани с отворени обятия, както и осмисляни и признавани по достойнство. Затова е нужно да можем да сме готови да изминем целия път за тяхната защита, докато успеем да ги усъвършенстваме до състоянието на обществена полезност. За тази цел често е нужно да сме готови да се изправим срещу предразсъдъците и предубежденията на цялото общество и само качественото самокритично мислене може да ни помогне да извървим успешно пътя за убеждаването на хората и за печеленето на доверието и подкрепата им за новите идеи.

Духът на коренната промяна няма нужда от властта . Точно обратното, често трябва да има волята и силите да се противопоставя на властта и да я принуждава да се променя.

Материалното и духовното са два отделни свята в нашия свят и само проникновението на мисълта е способно да прокарва път за връзка между тях.

Без общи полезни разбирания за властта няма положителни резултати от нея

Когато ни липсва самокритичността, няма с какво да я заменим, защото тя е качество на мисълта и нейното проникновение, които просто още не сме достигнали.

Самохвалещата се власт е пародия на власт, защото явно насочва вниманието и усилията си всячески да повлияе как се възприемат и оценяват действията и работата й, а не да се съсредоточава да върши тази работа по възможно най-добрия начин.

Самоцелната власт купува, подчинява, обезличава хората, като ги кара да й служат, докато властта в името на общото добро издига и признава личностите и създава условията и средата, както нормите и стандартите, които помагат и създават естествените връзки за преливане между личните и обществените интереси. 

Самоцелната власт подчинява хората, а властта в името на общите интереси служи на хората. Разликата между двете се вижда в резултатите от управлението и в настроенията на общественото мнение по отношение на властта. 

Самохвалещата се власт е пародия на власт, защото явно не си дава сметка, че става жертва на собственото си самохвалство, изразено в мисълта на Езоп - "Който се хвали пред тези, които го познават, заслужено прави сам себе си за смях".  

Политиката е най-трудната дейност в обществото, не защото всички мислят, че разбират от политика, а защото е много трудно да се постига съгласие и единство между тези разбирания за доброто, както и да се постигат резултатите, които удовлетворяват всички. 

Защо е подвеждащ и объркващ въпросът: Кой?

Защото когато се насочва вниманието в посока да се търси някой, който е скрит зад кулисите и в същото време има решаваща роля за това, което става на сцената, тогава хората по неволя се тласкат да мислят и търсят неща, които или не са постижими или пък и да бъдат посочени, с нищо няма да променят мисленето и поведението на отделните социални групи или на обществото като цяло. Просто се търсят човек или хора, в ролята на изкупителна жертва, които да се посочат с пръст и да се обвиняват и съдят за лошото състояние на обществените ни дела, което обаче почти изцяло отклонява вниманието и енергията на обществото от разискването и решаването какво е важно, полезно, нужно, добро да се върши и как бихме могли да се стремим да го постигаме успешно на дело. Когато вниманието на цялото общество се насочва към това то да бъде превърнато в едно огромно съдилище, в което всички са свободни и насърчавани да се винят и съдят до насита, тогава равновесието в обществото се накланя изцяло в посока на блокирането на почти всяка човешка активност под предлог, че тя е в нарушение на някакви норми, правила и закони или пък защото тя е възможно или пък вероятно в нарушение на нещо, на каквото и да е. И може би точно затова ние сме нация, която произвежда с усилията и работата си многократно по-малко от другите нации на ЕС, което пък от своя страна усилва чувството ни за лош и беден живот и ни прави нещастни.
Да, ние се нуждаем от реформирана и работеща съдебна система, защото от това законите да важат за всички зависи в голяма степен справедливостта в едно общество. Но да се превръща цялото обществено пространство в съдилище, където да се винят и съдят всички за всичко и да се насъскват и озлобяват хората едни срещу други, това не само не може да помогне за нужните промени в съдебната система, но и по-скоро им пречи и вреди, като носи на живота ни още по-голяма бъркотия, от която проблемите в обществото се задълбочават и множат.
Странно е до какво степен в общественото пространство се насаждат и повтарят упорито едни и същи въпроси, като този - Кой? - които не само не водят до никакви осезаеми резултати, но и по такъв начин зациклят политическите процеси, че в крайна сметка вместо на се инициира промяната, се стига до това същите тези хора срещу, които са започнали протестите да се връщат на власт, като това само изцежда и обезкръвява силите и волята на гражданите за промяна, като в същото време статуквото обръща всичко в своя полза и добро. По всичко изглежда, че свободомислието и свободното слово до такава степен са под контрол и манипулирани, че не ни стигат сили и способности да развиваме въображението и проникновението си да раждаме и утвърждаваме нови мислене, идеи, решения, които да създават основата за желаните от хората положителни промени. А няма как ако се инатим и задаваме грешни и подвеждащи въпроси да не стигаме до отговори и решения, които по-скоро влошават положението, отколкото да го подобряват.
Постоянството и упоритостта може и да са добродетели, когато са посветени на общите цели и интереси, когато за тях е постигнато разбирателство, съгласие, договориране, но когато няма никакво съгласие и единство нито за интересите и целите, нито за начините и средствата, тогава те могат да се превръщат в непродуктивен инат, който блокира обществените мислене, воля, енергия и така пречи на обществото да напредва в посока на решаването на проблемите и извършването на промени. Затова и като индивиди и като общество се нуждаем от малко повече самокритичност, за да можем да достигаме по-лесно до грешките, недостатъците и проблемите си, за да се освобождаваме от тях и така да постигаме по-лесно желаните резултати и успехи.

Противореча си, значи мисля.

Истинската природа на човека и човечеството е мисълта, с нейните противоречия, отрицания, критичност, от които произтича раждането и развиването на разбиранията и познанието, а те пък помагат за решенията на проблемите, промените и целите. Вярата е възникнала, за да уравновесява подлагането на съмнение на света и живота около нас с цел неговото обяснение, защото, независимо дали владеем проникновението на мисълта или не, ние стигаме често до грешки и провал в начинанията и работата си. Всъщност вярата помага на всички ни да преодоляваме стреса и напрежението от грешките, проблемите и провала и да се впускаме отново и отново в поредния цикъл от мечти, усилия и стремежи.

Малко проблеми от социалната ни среда

Проблем е елитът, а не народа. Защо сме калпаво обществено пространство изпълнено с подставени лица? Защото елитът е некадърен в изпълнението на отговорностите си, самозван, презира и обвинява народа си, не може да въведе качествено новото мислене на самокритичността, а освен това избира самоизмамата и не може да ражда идеи и обяснения за решаване на проблемите и осъществяване на промените, както и не може да убеждава и увлича обществото към общи цели и успехи.

Проблем на българското обществено пространство е, че все още буксува на местото на наследството от Марксизма-Ленинизма и идейната му ограниченост върху материалността на живота и самоцелната власт на политическия живот.

Ние сме изостанало в историческото си развитие общество и отричането на грешните, недостатъците и проблемите все още не означава самосъзнание и разбиране за тях, а по-скоро е упорстващо, продължително усилие за самоизмама, че те не съществуват и ние можем да се освобождаваме от тях, като им обърнем гръб или ги замитаме под чергата. Отричането показва наличието на болестното състояние на липса на самокритичност и самосъзнание, така необходими, за да можем да се справяме с недостатъците и проблемите.

Като общност сме още на стадия на детството, когато гледаме и повтаряме след възрастните, но нямаме никакво собствено разбиране, критерии, стандарти с какво и как да организира добрия живот в свободното и демократично общество.

Когато никой не признава никого, имаме общество без общоприети и наложени критерии и стандарти, а когато преписваме чуждите критерии и стандарти и се опитваме да имитираме взаимно признание, тогава имаме фалшив обществен живот, който може да дава само лоши резултати. А това няма как да прави друго освен по естествен начин да поражда състоянието, което ни кара да се чувстваме нещастни.

Отделните страни на общественото мислене

Едно е да помагаш на човек да развива в положителна посока личната си природа, а друго, да се стремиш да му наложиш волята си, така че да става удобна маша в твоите ръце.

Когато на водачите не им достига въображение, интелектуално проникновение и предприемчивост, за да убеждават и увличат хората в стремежа към общите интереси и добро, тогава е достатъчно да проявяват сила или хитрост, за да ги подчиняват на своята власт.

Общото добро е категория, която подлежи непрекъснато на обясняване, определяне, подновяване, за да може да убеждава хората и да печели доверието и подкрепата им, защото от това зависи успешното раждане и развитие на общите воля и дела в обществения живот.

Ролята на общите критерии и стандарти

Когато липсват условията, средата и стандартите, които да помагат за раждането и признаването на героите днес, ни остават само героите от миналото, но те не са достатъчни, за да ни направят жизнеспособна и успяваща нация днес и утре.

Ако самоизмамата преобладава над самокритичността в общественото пространство, тогава няма да има здрава основа за промените и успехите на нацията и каквито и усилия да се полагат, те ще са обречени да отиват на вятъра.

Стандартите в обществото са нужни и важни, защото обединяват усилията и работата на хората към общите стремежи и цели, докато липсата на стандарти води до непрекъснати хаотичност и противопоставяне на различните групи хора, което от своя страна води до взаимното унищожаване на резултатите от работата им.

Здравият разум и общоприетата мъдрост са обединяваща основа за общуването и отношенията между народа и елита. Ако те не съществуват, всеки живее по свои правила и разбирания и това води да разрив и разпад на отношенията в обществото.