неделя, 28 септември 2014 г.

Нужно е да правим разлика между личната и обществената отговорност

+ Когато традицията е унищожена до степен да се разпадат обществените връзки и отношения, тогава изчезва и основата, върху която да се извършват социалните промени. При това положение се стига до безизходица в обществото, която се характеризира с това, че младите могат, но не знаят, а старите нито знаят, нито могат. Именно това прави коренната промяна много трудна за измисляне и осъществяване.

+ Не може да се прави сравнение между личния и обществения морал, защото всеки човек носи отговорност за личния, но в общественото пространство нравите и морала се определят от системата на държавно управление и отговорността се носи от политиците и елита, тоест става дума за обществената отговорност, която би трябвало да се анализира през призмата на политиката и философията. Още по-голям конфликт има между личните и обществените етика и морал, когато социалната система е провалила обществото и се самоунищожила, но в същото време е оставила лошо наследство, от което обществото не може и даже не иска да се освобождава. Не можем, защото не сме развили нужните общи знания и умения за промяната, не искаме, защото не можем да генерираме воля и енергия като общество.

+ В настоящия момент пословицата - Залудо работи, залудо те стой - е израз на грешно и вредно мислене, защото ни пречи да се спрем, да се замисляме и да обсъждаме и приемаме като общност в какво и как да се поправяме и променяме, както и да проявяваме търпение и изобретателност, за да измисляме полезните идеи, обяснения, решения.

сряда, 24 септември 2014 г.

Самокритичността е голяма стъпка напред

+ Когато духът и отношенията на общността се разпадат, тогава се нуждаем от самосъзнание, че не знаем и не можем, на национално ниво, защото само то би могло да ни подтиква и мотивира да се образоваме заедно за промените.

+ Елитът е отговорен за разпада на националния дух и обществените отношения, защото той е отговорен за управлението, организацията, водачеството, придаването на смисъл и значение както на процесите, така и на промените в държавата. Всъщност провала на елита се състои в незнанието, неумението и липсата на резултати в измислянето и осъществяването на промените, както и в приобщаването на народа към тези промени. Разпадането на обществените диалог и отношения също е отговорност на елита, защото няма разбиране за това какво представлява общественото добро в условията на свобода и демокрация, тоест няма разбиране за свободата, свободомислието и етиката на свободата, които да служат на общата воля, която да ни помага да постигаме обществени резултати и успехи.

+ Докато елитът олицетворява грешното мислене в България, промяната ще бъде невъзможна за осъществяване, най-малкото защото това означава, че той е лишен от способността за самокритичност, а тя е условието, без което не могат да се поправят нито грешките, нито грешното мислене.

+ Всеки критерий в обществото е нужно да се обсъжда, възприема, договорира, защото в противен случай няма как да се превръща в полезен стандарт. Това важи в още по-голяма степен за обществата с разпадащи се връзки и пълни с псевдоавторитети, защото там явно липсва основата за свързване и обединяване на хората.


вторник, 16 септември 2014 г.

Вълнения за промяната

+  Когато едно общество е оставено да се разпада в продължение на десетилетия, тогава не се знае колко дълго ще му отнеме след това да се връща към нормалния живот. По-важното обаче в случая е да можем да се научим да развиваме общата воля за промяна, без която промяната просто става невъзможна за осъществяване.

+ Когато липсват самокритичност и самосъзнание, палячовщината и циркаджийството могат да станат правило в обществото и тогава никой няма да се сеща, че се нуждаем от коренна промяна. При това положение самодоволството може да приема хиляди форми и да ни потапя в духа на самоизмамата, от която не е лесно да намираме начин да се освобождаваме.

+ Ако простащината се е превърнала в стандарт, тогава е много вероятно да се намираме в общество, където няма етични стандарти. При това положение стремежа да развиваме самоизмамата, че това твърдение не отговаря на истината не само не може да ни помогне, но е и в основата на блокирането на възможността за промяна.

+ Ако искаме да въвеждаме общи стандарти и ценности, които да важат за всички, първо ни трябва да се научим да пораждаме общите воля и енергия, защото без тях всичко остава в областта на празните приказки и фантазии и не може да се осъществи полезната работа за постигане на практическите резултати.

+ Елитът е носител на отговорността за обществените мислене и поведение и ако те се характеризират с духа на самоизмамата, това означава, че той развива грешно мислене, което по всяка вероятност стои в основата на провала на обществото. И при положение, че една нация не е развила интелектуалния си потенциал да анализира и разпознава това грешно мислене, тогава няма откъде да се ражда волята и да се поема отговорността за неговата промяна.

+ Когато в общественото пространство се играе играта на взаимното надлъгване и надхитряване с цел едни групи да се покажат и докажат като по-добри за властта от други, тогава стандарт стават лъжата и хитростта , а на тяхна основа няма как да се постига общото добро, защото това става на основата на истината, искреността и на взаимното зачитане на интересите на участниците в социалните процеси.

+ Едно е всички да искаме промяната, а съвсем друго да можем да развиваме общите воля и енергия, за да я постигаме на дело. Обикновено връзката между искането и моженето се осъществява чрез образованието , което на мащаба на цялото общество , в периоди на коренна промяна на социалната система, може да се осъществява в рамките на десетилетия и векове. Разбира се при подходящи мислене и поведение, както и при добро водачество, тези процеси биха могли да се ускорят, но поне засега условия, предпоставки и подходящи хора за това не се забелязват.

+ Парадоксалното за социалния ни живот е, че колкото повече обществото иска коренната промяна, толкова повече тя се блокира в общественото пространство, което се дължи главно на пълния разпад в отношенията между народ и елит. И съпротивата към промяната идва по-скоро от елита, защото, в стремежа си да запази привилегированото си положение, той развива демагогията на промяната, която се състои в това, че "Колкото повече се променят, толкова повече нещата си остават все същите", тоест целта е да се имитира промяна и да се баламосват хората, че има воля и стремеж към нея, докато всъщност се запазват старите мислене и поведение, които просто се опитват да представят за нови.

+ Показателно за липсата на мисленето на промяната е, че даже хората, които са поставени или се самопоставят в ролята на елита, не показват нужните самокритичност и самосъзнание, които да свидетелстват за нагласа да се признават грешките, недостатъците, проблемите, което е предпоставка да развиваме желанието да се поправяме.

+ Няма как да се мисли и действа в посока на разединението, а да се постига обединение. Разбира се бихме могли да се опитваме да го постигаме на основата на самоизмамата, която да поражда илюзията за обединение, но която няма да може да  води към него на практика, защото лъжата не може да бъде основа на стремежа към общото добро.

+ Когато хората са подготвяни и форматирани за съществуващата социална среда, преди да бъдат допуснати до нея, те спомагат за нейното просъществуване и самосъхранение, но няма как да предизвикват нейната промяна, особено когато идейното мислене за промяната в обществото е почти изцяло в ръцете на демагогията.

+ Промяната е принцип на политиката и когато последната е лишена от този принцип, тогава организацията и управлението на обществото се израждат, така че няма как да служат на общото добро.

+ Хората могат лесно да мерят, преценяват и критикуват етичността на другите, но това не променя нагласата им да се водят в мисленето и поведението от собствените си навици, за които обаче остават безчувствени, когато те в не по-малка степен не отговарят на добрите етични стандарти по принцип.


петък, 21 март 2014 г.

Който бърза бавно стига

За да можем да "формулираме колективна визия за по-добро бъдеще" е нужна доста по-развита гражданска култура на мислене, поведение, взаимно доверие, за да може да се подсигурява целия път на раждането, развиването, осъществяването на поправките, решенията, промените, които да водят към това по-добро бъдеще. За съжаление обаче всичко, до което сме стигнали е пълното недоверие и съмнение, както между самите граждани, така и между народа и елита, при което най-важно става възстановяването на доверието, общуването, отношенията, съвместното измисляне и правене на избор, за да можем да разчитаме, че това ще отвори пътя за създаването на един коренно нов дух на общуване, отношения, работа в общественото пространство. Явно сме много изостанали от състоянието, в което ни се иска да сме и това ни кара да бързаме, като това не само не помага, но и пречи, защото така се стига до формални промени на хора и структури, които захранват чувството на самоизмамата за промяна, а не  същинската промяна в мисленето и поведението ни. При това положение не постигаме реални промени, а само подновяваме старите и грешни практики и после се чудим защо сме в незадоволителното състояние и защо не стигаме до желаните резултати. 

Конфликтът между традицията и промяната

Изглежда би могло да се каже, че погрешната представа за природата на човека се олицетворява и носи от традициите, около които са организирани институциите и работата им. Именно затова все по-важна става промяната, която противостои на традициите и от която зависи търсенето на положителни решения на проблемите. Интернет пространството и социалните мрежи най-цялостно онагледяват все по-голямата роля и тежест на промяната в обществения живот, като в същото време подчертават нуждата от коренната промяна на мисленето и поведението вече в рамките на цялото човечество, за да може да се съхранява и развива съвременното глобално общество. Май наистина се нуждаем от нова житейска философия, за да може човечеството да просъществува и да живее мирно и добре. И ако се приеме, че конфликтът е между традициите и промяната, тогава наистина все повече се нуждаем от способността да генерираме нови идеи, обяснения, мислене, които да ни помагат да намираме решенията му за отделните случаи. 

събота, 1 февруари 2014 г.

Не трябва да се страхуваме от задкулисието

Да обясняваме света чрез задкулисието е равносилно да казваме, че всичко е лъжа. Естествено е обаче да приемем, че лъжата съществува заедно с истината и е добре да можем да разглеждаме и познаваме света и през призмата на истината, за да може това познание да е по-реалистично. Това означава да се стремим към коренно различен начин на обяснение на света, различен от този на обяснението чрез задкулисието и нещо, което винаги е съществувало, е стремежа да се изважда то на бял свят, тоест да се търси и разбира истината за него и така то ще престава да бъде вече задкулисие. Така че е едно да обясняваме всичко чрез лъжата, което тласка хората да се примиряват и отказват от промяната, а съвсем друго, да търсим и обясняваме истината, защото това, което може да разбираме и познаваме може да ни помага да възприемаме света около нас в духа на грешките и проблемите, което улеснява възможността да се справяме след това по-лесно с тях, тоест, не само да не се примиряваме, но и да ставаме активен фактор и сила към промяната.  

вторник, 3 декември 2013 г.

Всичко вече е измислено и казано

Тази идея се използва често в общественото пространство, когато едни хора искат да изтъкнат своята подготвеност в дадена област и да наблегнат неподготвеността на другите в нея. На пръв поглед тя даже би могла да събуди съмнението, че е основателна, защото през изминалите векове и хилядолетия човечеството е развило толкова много познанието, като количество и качество, че би могло да се допусне, че вече всичко е измислено и казано, само дето ние не го знаем. И наистина ако човек иска да бъде образован в дадена област, той би трябвало да мине курс на образование и съответно на практическа подготовка, за да може да разчита да развие знанията и уменията си в тази област. И ако допуснем, че той би могъл да научи всичко от теорията, не означава, че приложението на тази теория няма неизчерпаеми практически приложения, които предстои да се измислят и осъществяват на дело. Но ако изходим от общоприетата мъдрост още от Древността, че колкото повече се образова, толкова повече човек разбира до каква степен знанията са му непълни и всъщност знае и разбира сравнително малко, тогава ще разберем, че всъщност даже теоретичното познание съвсем не е изчерпано, не е изследвано, обяснено и разбрано. Така при наличието на добра воля всеки един би могъл да изследва непознатото и съответно да допринася за развитието на новите идеи и обяснения във всяка една област. Като добавим към това и съвременните изследвания на международни екипи от учени занимаващи се с човешката реч, които са довели до извода, че 85% от човешката реч не се повтаря, може спокойно да приемем, че съзнанието ни си е изработило механизъм за изразяване и говор, така че по естествен път да развива свободомислието, а оттам и познанието. Всичко това е достатъчно да събуди съмнението, че не само не всичко е измислено и казано, но и че подобно твърдение крие в себе си някаква форма на грешно мислене, която ни подвежда в погрешна посока. На какво би могло да се дължи това?
Явно хората, които твърдят, че всичко вече е измислено и казано, имат самочувствието да са подготвени и образовани в дадена област и чрез това твърдение се стремят да се самопоставят в ролята на авторитети, които да могат да казват какво да се мисли и прави в обсъжданите дела. И ако го направят достатъчно бързо и ловко, те биха могли да постигнат влияние и власт над хората и процесите, в които участват и така да са в състояние да се облагодетелстват лично в максимална степен. Този процес може даже да се нарече затапване на събеседниците, с което им се показва и доказва, че не знаят и не могат, а оттам и им се предопределя ролята на хора, които биха могли само да следват и изпълняват. Всъщност в нашите условия на незнание и неумение на свободата и демокрацията като обществена система на организация и управление, формалното усъвършенстване на играта на манипулиране и затапване е добър критерий за оценка и разпознаване на самоцелната воля за власт. И тъй като у нас все още цари разбирането, че битието определя всичко останало, тогава овладяването на битието чрез овладяването на властта и парите е начин да се мисли и постига пълен контрол над обществото и така то да се води и направлява в желаната от силните на деня посока. Така идеи като тази са много удобни за събуждане и внушаване на неувереност и невежество, което прави хората по-лесни за манипулиране и даже насилване. Чрез тях не само не се отваря общественото пространство за новите хора и мислене на промяната, от която така болезнено се нуждаем, но и се затваря по този начин и се пречи пряко на възможността да раждаме и развиваме промяната, като по-скоро се обръщаме и връщаме назад към стари и грешни мислене и практики, които вече са ни проваляли в миналото като общество. Проблемът е, че когато се намираме в състояние като настоящото, когато сме недоволни и отчаяни от начина си на живот, тогава се нуждаем от нови идеи и обяснения, които да създават основата за перспектива в живота ни и да помагат за съгласието и единството в обществото, за да може то да бъде организирано и водено към осъществяването на нови решения и цели. Но това би могло да става, само когато се отваря диалога и се развива свободомислието, като и двете се издигат на коренно по-високо ниво, за да може индивидуалния гений на отделните личности да се превръща в източник за захранване на обществените процеси, които развиват обществените интереси и добро. За съжаление обаче хитроумни идеи като горната определено се оказват пречка за това, защото по-скоро затварят диалога и отричат и блокират развитието на свободомислието и по този начин се превръщат в удобно средство за запазване на самоцелната власт на силните и властимащите на деня. А ако отидем малко по-далеч в разсъжденията си ще видим, че тя се оказва и добра основа за поддържане на духа на неетичност и нетолерантност към различното и критичното спрямо нас мислене, което отнема възможността за развитието на каквото и да е качествено мислене в общественото пространство, а оттам и за развитието на мисленето и поведението на промяната.